Анимация- техники

В света има досега познати две техники на анимация: компютърна и традиционна, или както са познати- двуизмерна 2D и триизмерна 3D. Въпреки сходствата си, и двете са много различни техники за създаване на анимация.

1. Двуизмерна анимация
Това е традиционния начин за създаване на анимационни филмчета. Множество рисунки, всяка от които се различава от предходната, задвижени много бързо, създават ефекта на движение на героите. За една такава анимация се изискват изключително много рисунки, тъй като всяка една е отделен кадър, а в една секунда има 24 кадъра. Представете си колко рисунки са необходими за една петнадесет-минутна продукция. Изисква се много труд за създаването ѝ, но в повечето случай определено си струва. Все пак, най-великите анимации на света са правени именно чрез традиционната техника. Представа си нямам на какво се дължи това, но е всеизвестен факт. Може би, защото са по-стари и смислени, но проблемът е, че, модерните анимации не са на тяхното ниво, макар и с по-добро качество и по-ясно нарисувани герои. Вероятно "Бързата работа срам за майстора" важи и в направата на анимациите. Затова по-качествени се оказват онези с по-оскъдна техника, за които е вложен месеци труд.

2. Компютърна анимация
Сравнително нова технология, в която обектите и героите вече не представляват рисунки, а така наречени "бипети", направени с програма за анимиране. Съответните "бипети" представляват човечета, изградени от множество точки, формиращи скелет. Задвижването става чрез разместване на точките. С помощта на така наречени "мап карти" може да се поставят елементи от действителността като кожа, коса, огън, вода, материи и повърхности. Добре направена 3D анимация е трудно да се различи от действителността и често се използва за визуални ефекти и в игралните филми. Първият пълнометражен триизмерен филм е Играта на играчките, създаден през 1995г. от Pixar, а първата пълнометражна триизмерна анимация е Приключенията на Джими Неутрон- момчето гений, създадена през 2001г. от Nickelodeon.