https://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/f/f1/My_little_pony_friendship_is_magic_group_shot_r.png
Време е да поговоря и за това. Малките понита е още едно "момичешко" анимационно филмче, което съм сигурна, че е неизвестно за много от вас.
Да, но не говоря за само за това. Всъщност, има 4 различни анимации с това заглавие. Те проследяват 4 различни истории с различни герои, но всички те са понита.
Тази статия е обзор на тези четири различни анимации на Малките понита, като ще се старая да бъда максимално обективна и да не издавам личното си мнение за всяка една от тези вълшебни или ужасни версии.
Започваме с първата версия.
https://i.pinimg.com/originals/3c/8d/64/3c8d6400ca76b082df30df1f6b932fa5.jpg
Годината е 1984. Многоуважаваната по онова време компания за играчки пуска нова линия за продажби - понита. (може да видите по-горе на линка)
Но как тези играчки да бъдат по-лесно продадени?
Сетих се, ще пуснем анимация за тях и така децата ще я харесват и ще купуват играчките.
И, ето. Така се появил първият епизод на Малките понита- можете да го гледате като кликнете на снимката по-долу.
Да, това звучи като ужасна идея. Анимация, направена с цел да манипулира децата, за да купуват играчки. Но нима наистина е толкова лошо, колкото звучи?
Живеем в такъв свят, където парите са неизменна част от живота ни и всеки прави всичко за пари. Аз лично не виждам нищо лошо в това, че анимацията е направена с единствената цел да се продават играчки, стига да е качествена и добра.
Нима е възможно една анимация да бъде добра, когато е направена през пръсти и целта ѝ не е да докосне сърцата на зрителите, а чиста реклама?
Да, всеки нормален човек знае, че това е невъзможно.
Но Хасбро успяха - направиха невъзможното. Без да искат, създадоха една наистина качествена и много сладка анимация. Лично за мен Малките понита е една доста добра и много завладяваща анимация.
В началото са само два епизода, като първия е именно пилотния епизод, където се запознаваме с понитата и Меган - едно момиче, което случайно разбира за тях. Срещаме се и със Спайк, който е бебе драконче и в последствие става част от семейството на понитата. За вторият епизод не мога да кажа много, тъй като не желая да ви издавам спойлери. Казва се "Бягство от Катрина".
Е, това са епизодите. Само два са, да. Но това се дължи не на липса на интерес у зрителя, а на солидната подготовка за направата им.
Вижте това пони. Толкова е красиво и реалистично. Определено не се прави за един ден, а като сложим и слабата техника за анимиране през 80-те, две години за два епизода и един филм е доста приемливо.
Все още си пазя диска. Детето в мен все още се радва на това сладко филмче.
На кратко за него (има толкова неща, които да говоря за този филм, че статията ще стане безкрайна) - Понитата празнуват първия ден на пролетта, но едни вещици, наречени още вещиците от Мрачния вулкан, искат да съсипят празника им. Защо? Просто защото са вещици. Оставям те да ви го обяснят по-добре. Те решават да направят смус, която да унищожи Пониленд (така се казва мястото, където живеят). Понитата са длъжни да намерят начин да спрат този смус, преди да ги е превърнал в заядливи и сърдити създания.
Тук се срещаме и с много нови приятели на понитата. Любими са ми бушулитата. Толкова са мекички и сладко, дори са много забавни и мисля, че внасят чар на целия филм. Никога няма да простя на днешните понита, че ги не включиха в нито един епизод.
Срещаме се и с гръндалите, които също са много сладки, макар, както виждате, да не са много красиви. Те споделят съдбата на понитата и са готови да им помогнат, защото знаят какво е никой да не те спаси, когато имаш нужда от помощ.
Виждаме, че освен трите основни вида понита - обикновени, еднорози и пегаси, съществуват и пърхащи понита. За тях не ми се издава, но смятам, че са много егоцентрични и не се интересуват от никого. За щастие, поне едно пърхащо пони е благодарно за оказаната му помощ.
Срещаме се с Дани и Моли, които са брат и сестра на Меган, но според мен са доста неприятни герои и с почти нищо не допринасят за историята. Освен с караниците си.
Естествено, старият магьосник Муучик не е за подценяване също. Макар и видимо изкуфял, но с един мъдър заек до себе си, той си остава незаменим помощник на понитата.
Все пак, няма как да не споменем и многото понита, всяко от които има шанс да блесне, като главни за филма са Ликити Сплит и Шейди.
След този филм, първата версия продължава в епизоди, които са заедно с други анимации. Получило се е нещо в стил Сънчо, но вместо 10 минути, цели 30. Сериите продължават да показват чара на тези малки понита и да ни запознават с нови и нови герои, които да ни показват колко специално е всяко едно пони и как заслужава поне пет минути слава.
И така до деветдесетте, когато се появяват "Приказките за малките понита". Лично аз не съм го гледала никога това шоу, но смятам, че далеч не може да се сравни с първото. Всъщност, героите вече не са понита. Добре де, на външен вид са, но говорят като хора, държат се като хора. Дори историите са човешки. Не може по нищо да се сравни с оригинала, но още държи прекрасния стил на анимиране, който толкова обожавам. Може би някой ден ще му дам шанс.
През първото десетилетие на 21 век се появява още една анимация за понитата. Гледала съм няколко епизода, но не мога да говоря по темата достатъчно. Присъстват много от героите от последната версия - розовка, скутер, дъгичка, но с много променен характер. Честно, по време на третата версия изброените герои ми харесват много повече. Като цяло героите. Не ми харесва обаче, че заменят красивия реалистичен стил на анимиране с евтина двуизмерна графика, сякаш рисувана от малко дете.
Идва ред и на Приятелството е магия. Ох, приятелството е магия. Няма как поне да не сте ги виждали на снимка. Те са на всякъде!
Честно, аз имам много проблеми с тази версия. Ето някои от тях:
1. Анимацията е ужасна в сравнение с оригинала. (да, понитата са до някъде сладки, но приличат на сдъвкани и изплюти. Респект за жената, която е анимирала това, би било чудесно за някоя друга анимация, но Малките понита са изглеждали много по-добре. Също не мога да простя и, че нямат панделки на опашките. За мен те са неразделна част от понито.)
2. Бушилитата (вече споменах, че бушулитата ТРЯБВА да бъдат включени)
3. Спайк (само аз ли мисля, че оригиналният Спайк е в пъти по-красив и сладък? Но не е само това причината. Аз не харесвам новия Спайк и като герой. Докато старият бе верен приятел на понитата, който ги съветваше (нещо като Флора за Уинкс), новият е просто домашен любимец на Искрица.)
4. Началната песничка е ужасна (винаги, когато я чуя, искам да се хвърля от някъде. За разлика от нея, музиката от оригиналния филм и до ден днешен ме разплаква)
Да, казах обективно ревю, а го избивам на субективизъм. Истината е, че, да, аз НЕ харесвам Приятелството е магия и в скоро време ще говоря още за това. Но не го и мразя. Мисля, че е един опит, макар и несполучлив, да се създаде качествена анимация. Някои герои са ми симпатични, някои епизоди са хубави, но по-голямата част от това филмче е просто клиширани уроци за приятелството, на които сме се нагледали. Знам, че са искали да създадат нещо оригинално, но се е получило поредното еднообразно шоу, което имаш чувството, че вече си гледал стотици пъти. Също мисля, че това с момичетата от Екуестрия е само стар маркетингов трик, за да могат освен понита да продават и кукли. Поне друг смисъл не виждам в тях.
Малките понита за мен е перфектен пример как можеш да се стараеш да подобриш нещо, но да го влошиш (Приятелството е магия) и как без да искаш, да създадеш една наистина качествена анимация, която да е приятна за гледане и от деца, и от възрастни. Естествено, може би първата версия не е перфектна, но е много приятна и разтоварваща. Пък и кой е казал, че една анимация трябва да ти набива в главата някаква поука, за да е стойностна? Може просто да иска да те разсее от стреса като те прати в една магическа земя, където живеят понита. Именно това харесвам в Малките понита - дори не се опитват, а успяват да докоснат нечие сърце, макар и по доста плосък и на пръв поглед безинтересен начин. В действителност това е една наистина дълбока анимация и крие в себе си много повече, отколкото се вижда на пръв поглед.