И да бъде цвят

Това е продължението на статията за Мики Маус. Тук ще разисквам втория период от култовата анимация, а именно- кратките цветни филмчета след 1935г.
Еми, какво друго да кажем за тях- класика в жанра. Вече не става дума за черно-бели филмчета с класическа музика и интересни шеги. Не, сега са нещо повече- имат цвят, имат живот, имат диалог, имат и случка.
Това е ъпгрейд на нещо прекрасно, който го е направил още по-прекрасно. Черно-белите филмчета си имат своя чар и са по-добри от много от днешните анимации (за жалост), но цветните са вече това, което е истинска анимация. Забавна, интересна, със сюжет и диалог, със симпатични герои... Класика в жанра! Ето това вече е истинска анимация. Имам предвид изцяло завършена. Просто всяка секунда от нея е наслада.

Интересно е да гледаш как героите се развиват и се превръщат в изцяло завършени. От отрицателен, Мики Маус се превръща в положителен, а Доналд заема отрицателната роля на кисела патица, лишена от късмет. Гуфи чрез глупостта си се превръща в любимец на всички ни, а връзката на Мики и Мини е мечтаната любовна връзка на всички. Появява се и Дейзи Дък, която виждаме за първи път в Mr. Duck Steps Out (1940 г.).