Да ви кажа ли аз за какво се сещам, когато чуя "Коледа"? Сещам се за Чарлс Дикенс. Той е автор на множество произведения като "Приключенията на Оливър Туист" и едно от любимите ми произведения "Коледна песен".
В него се разказва се един стар скъперник на има Евенизър Скруч. Той мрази празниците и единственото му хоби е да трупа пари. Макар да е един от най-богатите, той живее като пълен просяк, защото е толкова привързан към парите, че не иска да ги харчи. Късно на Бъдни вечер, докато вечеря сам в своята тъмна и мрачна стаичка, му се явява призракът на някогашният му съдружник Марли, починал преди много години. Призракът е окован във вериги и предупреждава Скруч, че не се ли промени, това ще е и неговата съдба. Предупреждава го, че през нощта ще го посетят три призрака: на миналото, на настоящето и на бъдещето. Скептичният старец не обръща внимание на думите му, дори си мисли, че халюцинира, но призракът не се шегува.
В тази класическа история, изпълнена с множество поуки и описваща съня на един старец, който преобръща живота му напълно, Чарлс Дикенс показва на хората, че не бива да са алчни и стиснати, а отзивчиви и добри.
Няма коментари:
Публикуване на коментар